Трявна – място за живеене

Бил съм в Трявна преди около десетина години, по работа и съвсем за малко. Още тогава ме грабна с автентичния си чар, но нямах време да й се отдам.

Може да е било любов от пръв поглед – внезапна, импулсивна и необяснима. А може и да е закодирано някъде дълбоко в гените ми, наред с писъка на родопската гайда, стъпките на правото хоро и вкуса на боб чорба, знам ли.

Този път имах повече време - цели четири празнични дни покрай 24-ти май – за да се опознаем по-добре и да разбера какво, аджеба, й е чак пък толкова специалното на тази Трявна.

Град като всеки друг, ще рече някой. Да, ама не. Там е работата, че не е като всеки друг. Различен е. Очарователно различен. Струва ми се, че си заслужава да разкажа кое точно го прави такъв.

Гальовно сгушено в пазвите на Балкана, градчето все още ревниво пази славното си възрожденско минало. Следите от това минало могат да се видят на всяка крачка – старата част на града е архитектурен резерват и ако обичате да крачите бавно и важно, скръстили ръце зад гърба по чорбаджийски, по криви калдъръмени сокаци и да се любувате на стари къщи, натежали от история и от каменните плочи по покривите, това е мястото.

Къщи, чардаци, дюкяни, кафенета, порти, дувари, дворове със здравец, чемшир, асма и люляци – всичко е издържано в най-добрите традиции на самобитната ни възрожденска архитектура, с която толкова се гордеем (и която, от своя страна, не е чак толкова самобитна, защото следва традициите на османската архитектура, но това е една друга тема).

Тук всичко е от дърво – като се започне от резбованите табели на банки, хотели и административни сгради и се стигне до контейнерите за разделно събиране на боклук.

И как да е другояче, след като Трявна е нещо като меката на българската дърворезба.

Личи си усилието – похвално, според мен, да се запази, доколкото е възможно, автентичния облик на стара Трявна и всичко новопостроено да се вписва в градската архитектурна среда, поне в централната част на града.

Освен стар възрожденски град, Трявна е и съвременно арт-средище с куп малки симпатични галерии. А традиционните тревненски занаяти не са консервирани само в музеите, те са живи и са на улицата, където е пълно със занаятчийски работилнички и магазинчета за сувенири, бижута и всевъзможни джунджурии. За препоръчване е да ги обиколите без деца (на мен лично не ми се удаде), защото иначе няма да усетите как ще се сдобиете с глинени стомнички-свирки, дървени мечове, арбалети и кречетала и изобщо всякакви шарени дървени и керамични неща, които по принцип не ви трябват.

Най-притегателното и фотогенично място в града е площадът с часовниковата кула, а най-притегателното място на този площад - така е било през Възраждането, така е и днес - е кафенето. Сядаш на трикрако столче пред ниската кръгла масичка – паралия и се отдаваш на блажен рахатлък в приятната компания на прословутото турско кафе на пясък, бяло сладко, баклава и кадаиф. Отсреща продават рахат локум, домашно сладко и пестил от сини сливи. О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!

До кафенето се помещава местният клуб на пенсионера (с резбована табелка, както се разбрахме), където кипи оживление. Група старци хвърлят табла и цакат белот и шумно се разправят за терцата майорна.

Затваряш очи (а даже няма нужда и да ги затваряш) и се пренасяш в друго време и друг свят.

Дотук обаче нищо уникално. Всичко гореописано ще го намерите във всяка туристическа брошура или интернет страница, с подробно описание кои музеи и галерии да посетите и къде да хапнете. Пък и Трявна далеч не е единственият град с възрожденски облик в България - дето се вика, у нас възрожденските градове с лопата да ги ринеш.

Думата ми е за друго – за особения дух, който цари в тоя град и който не се улавя с обектива на камерата.

Първото странно нещо, което хвърля в смут нашего брата софиянец е, че градчето е удивително чисто, спретнато и подредено. Зелените площи и градинките с цветя се поддържат изрядно. Тревата е окосена, свежа и зелена. Чешмите работят, фонтаните работят, часовникът на часовиковата кула също работи (че иначе защо ще е Часовникова кула?). Няма изподраскани фасади и изпочупени пейки. Паметниците не са оцветени със спрей (и най-вече не са откраднати и дадени за скраб).

Дори кофите за събиране на смет не са изпотрошени и не са запалени (какъвто е софийският „модел” за разделно събиране на отпадъци).

Има ясни указателни табелки, които те ориентират къде е гарата, пощата и т.н. и те не са нечетливи от патината на времето, както става обикновено по други места.

Маркировката по улиците се вижда достатъчно добре и с невъоръжено око, а шофьорите дори правят път на пешеходците (очевидно това е някаква тревненска отживелица, защото останалите български градове са много по-напредничави в това отношение – в смисъл, че колите минават напред пред пешеходците).

Никой не си изхвърля боклуците в коритото на реката. Самата река е доста чиста и в нея плуват риби, а не найлонови пликове. Да, риби, не бири, и то в самия център, под стария мост. А край реката е изградена алея за разходки, с пейки и беседки. Вместо да вдигнат някой мини-мол или офис на банка, както си му е редът, те направили алея за разходки, моля ви се!

Центърът на града не е нагизден като на годен циганин брат му със светещи рекламни табели и облепен с афиши и плакати.

Уличното осветление работи, като старата часовникова кула и най-старият храм в града, църквата „Св. Архангел Михаил”- гордостта на тревненци - направо се къпят в светлина и се виждат отдалеч.

Изумлението ми обаче достигна връхната си точка, когато видях тревненската гара. Влизаш вътре, преглъщайки погнусата си, очаквайки да видиш обичайната гледка – мърсотия, занемареност, оплюти и осеяни с трупове на мухи прозорци с изгнили черчевета и още по-изгнило табло с разписание на влаковете от времето, когато гарата е била построена и изведнъж – бам! – чисто бели стени, красиви резбовани тавани, перденца на прозорците и на стената плазма, която освен разписанието показва и гледки от града; чисто, пометено, измито. Както отвътре, така и отвън. Как можела да изглежда една провинциална 100-годишна гара в нашата мила татковина!

Удивлява ме не фактът че Трявна е основно ремонтирана и заради това е чиста и спретната. Не мога да повярвам и не мога да се нарадвам на това, че тревненци я поддържат такава с общите си усилия. Как става това бе, хора?!

Могло, значи!

Очевидно общината е усвоила пари по разни европейски програми за развитие на малките населени места, но ей-Богу, усвоила ги е добре. Хвала казвам аз на такива общинари. Знам, по стар български обичай със сигурност ще се намерят бдителни и осторожни люде, които ще ме оборят и ще заявят, че въпросните общинари лично са се облагодетелствали и т.н. Не искам и да знам, не ме интересува какво са взели, интересува ме само какво са дали. Не знам дали са допринесли за облагородяването на града си, защото са наследили онова родолюбиво пламъче, което е горяло още у техните пра-прадядовци от Възраждането, или са били водени от други някакви лични причини.

Фактът обаче си е факт и този факт трябва да се показва, да се разгласява и коментира – Трявна е място, където ти се приисква да заживееш.

А самите тревненци, какво им е по-различното, генотипът ли им е друг, възрожденски дух ли още пазят, наследници на търновската болярска аристокрация ли са, що ли, че искат мястото, което обитават, да е чисто и приветливо и да им е хубаво да живеят в него?

Седя на теферич в кафенето на площада и си мисля за тревненци и Трявна и за това каква би могла да бъде нашата България, ако всички градове и села нея бяха като този. И очите ми неусетно се пълнят със сълзи заради другия възможен наш живот.

Мама му стара, за това дори не е нужно мащабно финансиране, нали? Не се изискват кои знае какви ресурси и кои знае какви усилия да си варосаш къщата, да си подредиш градинката (или градинката пред блока) и да не си изхвърляш боклуците където ти падне..
И да вземеш пък да се усмихнеш – това е съвсем безплатно, така че дори можеш да се усмихваш и по-често. И хоп – вече си променил малко твоя свят, станал е една идея по-хубав.

Търсейки, преди да замина, в интернет информация за Трявна, попаднах случайно на един форум, където някакъв пич, за когото финансовата страна на нещата определено не стоеше на дневен ред, си търсеше добро място за живеене в България. Хората го съветваха да избере Трявна.

Сега вече знам защо. Надявам се и вие да сте разбрали.

What about your town?

Публикувано в Дневник, 27 юни 2011